Кръгла маса от сесията на ИКТС, озаглавена „Свръхмодерни технологии, ускорение и усилване“.
Aнотация на водещата Светлана Събева:
Кръглата маса подема тезата на Деян Деянов за живата земя – живата земя като залогът на една некласическа критическа теория, проблематизираща „съдбоносната среща на капиталистическата икономика и т.нар. от Хусерл Галилиева наука в свръхмодерните технологии”, в опит за осмислянето й заедно с други критически перспективи. Това биха могли да бъдат напр. размишленията на Бруно Латур, преоткриващи Гея като „активна и реагираща” планета, освободена от модерната концепция за Природата; или пък еко-енцикликата Laudato Si на Папа Франциск, пледираща за един нов „номос на Планетата”, отхвърлящ съвременния антропоцентризъм, при който субектът се държи така „сякаш има пред себе си нещо напълно безформено и очакващо да бъде манипулирано”. Можем ли да мислим подобни критически апели като регресивни движения, отговор на (свръх)модерното отчуждение от Земята, което дължим на космическата универсална наука и технология, и което според Хана Арент е по-радикално от отчуждението от света, резултат от капиталистическата експроприация и практическото овладяване на земната повърхност? Регресивната хипотеза ни позволява да се насочим, от една страна, към археология на геофилософските дискурси, връщайки се към класически мислители на XX век – Хусерл, Хайдегер, Арент, Дельоз, но и към предшествениците им Ницше, Маркс, Хегел … ; а от друга страна – към полето на гео-футурологията и новия метаразказ за „антропоцена” – геологическата епоха, в която „човешкият фактор” е станал предопределящ за природната еволюция, до степен на самоунищожението си и еколапса.