Институтът поставя като проблем наследството на Марксовата критика на политическата икономия в едно немарксово време, – началото на ХХІ век. Заниманията – както теоретически, така и емпирически – са съсредоточени върху историческата съдба, както на модерния, така и на свръхмодерния капитализъм (под „свърхмодерен капитализъм“ се има предвид капитализъм, в който а) откритата от Вебер идеализация на модерния човек, че – стига да само да поискаме – всичко в нашия живот може да бъде калкулируемо и предвидимо, вече не е практически истинна; но въпреки това б) Галилеевата идеализация за математизируемост (а – оттук – и технологизируемост) на природата все още е).
Тази амбивалентност свидетелства, че на практика живеем около границата, на която ни очакват еколапс, предизвикан от самата капиталистическа икономика, и метаморфоза на класите в раси. Еколапс, който е заложен като възможност още при съдбоносната среща на модерния капитализъм с Галлеевата наука в модерната технология. Това връща критическата теория към проблема: как можем да мислим капитализма през исторически граници? Рещението, което е предлагаме, е т.нар. теория на посредническите структури.
Отказът от модернистките догми на Маркс поставя под силно съмнение неговите теории на стойността и на принадената стойност – теории, които не могат да бъдат заобиколени, но са очевидно съмнителни. Вместо знаменитото, но догматично мислене на капитала като c+v+m, теорията ни предлага да го мислим чрез c+v+V+m–z където V е променлив капитал, превърнал се сила на труда, предизвикваща иновации в проидвоството (но не и в обръщението) като променлив капитал, а z – екологическото обезстойностяване на капитала. Безкритичните идеализации на Маркс са, че 1) V=0 и, оттук, чe принадена стойност се произвежда при експлоатацията на всяка трудова сила; и 2) че z=0 (следствиено е, че еколапс настъпва при z>m). Процедурата, която се предлага при критическото обсъждане на Марксовите теории на стойността и на принадената стойност, може да бъде обобщена – с уговорки – така: шумпетеризиране на Маркс, марксизиране на Шумпетер.
Оттук следват и акцентите, върху които сме съсредоточили вниманието си – понастоящем и през следващите три години:
– теория на посредническите структури (обобщена критическа теория, следваща Марксовите логика при проблематизирането на структури като политиката, науката, информацията и т.н.)
– обсъждане на проблема за границите между модерния и свръхмодерния капитализъм, чрез инсцениране на критически диалог между Маркс и Вебер в едно време, което не е нито Марксово, нито Веберово
– връщане към изоставения от немалко критически теории проблем за мисленето на капитализма през исторически граници като проблем за т. нар. еколапс
– обновяване на Марксовите трудова теория на стойността и теорията на принадената стойност чрез Шумпетеровата теория на иновациите
– обмислянето на слествията за Марксовата „критическа история на технологията“ в светлината на биотехнологиите (и преди всичко на т. нар. усилен човек) и ускоряващото се ускорение на живота
– връщане към проблематиката на логиките на диалектическото в светлината на една обновена аналитика на времето