Доклад на Огнян Касабов от сесията на ИКТС, озаглавена „Шансовете пред теорията на посредническите структури“.
Резюме:
В писмото „За хуманизма” Хайдегер произнася няколко прословути тези относно марксизма, които поставят философските заслуги на последния в особена светлина. Според Хайдегер, марксиската теория за развитието и отчуждението постига нещо „световноисторическо”, улавяйки едно „същностно измерение на историята”. Също така, Хайдегер мисли Марксовия материалъм като „метафизично определение, съобразно което всичко съществуващо се проявява като материал на труда”, и чиято същина „се крие в същността на техниката”.
Предложеният доклад изхожда от хипотезата, че „плодотворният разговор с марксизма”, за който споменава Хайдегер, е възможен тъкмо в светлината на анти-антропоцентризма. Въпросното писмо на Хайдегер е посветено на артикулирането на тъкмо такава гледна точка, а след Алтюсер правдоподобна изглежда тезата, че своеобразна анти-хуманистична позиция е последователно застъпена и от зрелия Маркс.
Начална точка на доклада ще бъде начинът, по който и Хайдегер, и Маркс преди него, съзират в техниката може би повратният момент, децентриращ човека. Той е обвързан и при двамата с определена интерпретация на техниката като не-инструментална. Наред с това, и двамата се ангажрат с радикалната теза, че в епохата на технологията всичко съществуващо – включително човекът – се превръща в разполагаем материал за техниката.
Накрая ще се опитам да задам въпроса доколко мисленето на Хайдегер може да ни помогне да преодолеем определен резидуален хуманизъм във философията на късния Маркс. Нагонът на капитала към самоостойностяване може да бъде схванат като проявление на това, което Хайдегер нарича Wille zum Willen, но Марксовото мислене през понятието за стойност може да бъде подложено на критика, аналогична на Хайдегеровата критика срещу Ницшевото понятие за ценност – като израз на човешкия стремеж за господство спрямо биващото, стремеж, който в крайна сметка прави и от самия човек Bestand за техниката.