Доклад на Константин Кабуров от сесията на ИКТС, озаглавена „Свръхмодерни технологии, ускорение и усилване“.
Резюме:
В доклада си ще изходя от дистопичните разкази за едно бъдеще, тотално подвластно на технологиите, които ни заобикалят всекидневно – филми, музика, книги, за да акцентирам върху овъзможностения от технологичния напредък ренесанс на идеята за човешкото подобряване и усилване като една от проблематиките на свръхмодения капитализъм. Ще разгледам критически два подхода към тази проблематика: от една страна, пряко свързания с притеснителните визии за близкото и далечното бъдеще, а от друга – този на поддръжниците на идеята за човешките усилвания, които виждат възможностите на свръхмодерните технологии като единствения правилен път. Целта ми ще бъде да покажа, че обръщането на перспективата на проблематиката от нейното бъдеще към актуалността й прави възможен критическия подход към идеята за технократско общество, в което рационалността, знанието и възможностите на човек са изцяло определени от технологичния напредък. За целта, въпреки времевото отстояние, ще подчертая такива шансове пред критическата история на технологиите, чрез които биха могли да се мислят едни от най-актуалните възможности на опредметената модерна наука – свръхчувствителни и функционални протези, технологично възстановяване на кости и т.н. На този фон, преминавайки към проблема за взаимната връзка и измененията между посредническите структури удържащи качеството и количествно експанзиращите посреднически структури, ще разгледам както отношението между технологичния напредък и структурите на социалност, така и промените, които настъпват с въвеждането или измислянето на нов тип средство или уред. В заключение ще се опитам да покажа, от една страна, че взаимното оглеждане на възможното дистопично бъдеще и актуалните възможности за усилвания на човешкото разкриват бъдещето не като все-още-не-билото, а като вече-случващото-се, а от друга страна, че такъв аналогичен процес е налице и при промените на всекидневните структури на социалност.