Доклад на Дарин Тенев от сесията на ИКТС, озаглавена „Свръхмодерни технологии, ускорение и усилване“.
Резюме:
Докладът ще разгледа некласическия трансцендентализъм като методологически овъзможностяващ осмислянето на една модална онтология на природата.
Некласически трансцендентализъм ще бъде мислен в посоката, вдъхновена от Д. Деянов, като позволяващ работата с несъизмери светове; а модална онтология, най-общо казано, тук ще се разбира по линята на Ж.-Л. Нанси и Б. Манчев, при която модалностите не са подчинени на субстанция. Ако природата може да мени същността, тогава природните сили трябва да се преосмислят от гледната точка на една модална онтология, където модалностите не са подчинени на предварително дадена същност или форма.
Изходната точка на доклада ще е следното положение: Превръщането на природата в неприрода става по природни закони. Натискът върху природата не идва отвън (на природата), защото природата е самото това вън. Оттук следват важни положения, само част от които ще бъдат скицирани в доклада. Сред тях ще бъдат:
- Въпросът за необратимостта. Необратимостта е свързана с утвърждаване, но противно на традиционните представи, тя може да се мисли като ограничаваща възможността само доколкото е схващана през даденото, а не по принцип. Затова тук, обратно, необратимостта ще бъде мислена като ориентираща непредзададени възможности в локални редове – при което самите тези локални редове се конституират като такива. Ще бъде показано защо всеки път такова ориентиране е свързано етически пробелми и деонтически модалности (които сами не са предпоставени).
- Въпросът за изчислимостта и отношението на съвременната наука към Галилеевите постулати. Изчислимостта не е едно нещо; но ако Нютон, Гаус, А. фон Хумболт, Колмогоров, Н. Бор, Ж. Моно, Р. Том и т.н. не говорят в един и същи смисъл за изчислимост, тогава трябва да бъдат преразпитани базовите ни (хуманитарни) очевидности за валидността в съвременния научен дискурс на Галилеевото схващане. Ще бъде очертано преосмисляне на несъизмеримите парадигми на изчислимостта през теория на моделите и пак през теория на моделите ще бъде обсъден въпросът за неизчислимото като несводимо до „изчислимо другояче“ в никой от същестуващите локални редове. Тук теорията на посредническите структури ще играе ключова роля, с уточнението, че самата тя не представлява повече от частна теория в общата теория на моделите (т.е. един модел сред други). Ще се опитам да покажа в какъв смисъл трява да се разграничат теорията на моделите и теорията на посредническите структури и защо некласическият трансцендентализъм стои от страната на първата. Както и по какъв начин това касае изчислимостта.
- Отношението между повторението и регулярността. В традиционните представи на философията на науката повторението и регулярността са тясно свързани, но аз ще твърдя, че повторението може както да въвежда, така и да отменя регулярност, както и да модализира формата, в която регулярността се случва (онтологически, а не епистемологически). Това означава модално преосмисляне на повторението. Ще бъде изложена хипотезата за повторение на модалности, конституирани като такива в самия този процес и които в локалните редове придобиват надредна функция, създавайки трансцендентални привидности. Моделирането на повторението на модалности (епистемологически проблем) показва точката, в която онтология и епистемология не могат да бъдат разграничени, като епистемното следствие от това е, че тъкмо липсата на надредна позиция би показала как в промяната при модализация имаме единствен достъп до онова, което надхвърля локален ред.
- Въпросът за вътрешното разпластяване на природните процеси и пластовете като прагове на обратимост. Най-сетне, ако стигне времето, ще бъде преосмислена опозицията локално-глобално, като се настоява за несъстоятелността на понятието за глобално там, където би трябвало да се говори за случайност и хаос (и за двете не е ясно дали са или не са модални категории, но аз ще предложа доводи да бъдат мислени като модалности според разширеното разбиране за модалност). Ще бъде адресиран проблемът за съсъщестуването на паралелни несъвместими природни процеси, решен от съвременната физика (неправилно) като проблем за мащаба, и ще бъде изведено следствието за модално-онтологическото преосмисляне на природата.