Доклад на Константин Кабуров от „Как можем да проблематизираме свръхмодерния капитализъм?“ – сесия на ИКТС, София, 9-10 януари 2016 г.
Резюме:
Държа откровено да заявя, че този доклад е експериментален: той, мислейки чрез Хегел и Маркс, проблематизира техните логическите законодателства (и преди всичко закона за отрицание на отрицанието). Също още в началото ще заявя и онова, което по- скоро загатнах през 80-те години на миналия век: в Хегеловата логика отрицанието е наследник на Аристотеловия στέρησις, на „отрицанието като лишеност“, а отрицанието на отрицанието е снемане – знаменитото Хегелово Aufhebung – на тази лишеност и, с това самото, решение на противоречието (снемане, което при Хегел е „без“, а при Маркс „с остатък“). Тогава обаче още не си бях дал сметка, че отрицанието като лишеност и отрицанието на отрицанието като снемане на тази лишеност в предиката имат като необходимо условие за възможност отрицание като лишеност и отрицание на отрицанието като снемане на тази лишеност в самия субект на спекулативната пропозиция; а това поставя съвсем поновому проблема за критиката на законите на тъждеството и невъзможността на противоречието при Хегел, поставйки акент върху т. нар. cotradictio in subjecto. Освен това: тогава ме занимаваше преди всичко несъизмеримостта между логическите законодателства на Хегел и Аристотел и затова оставих в методологическа сянка несъизмеримостта между Хегел и Маркс; в доклада си ще хвърля светлина именно върху нея. Това, до което ще достигна, може да се обобщи общо взето така: ако при Хегел отрицанието на отрицанието е с това самото и утвърждаване (което е – следователно – предзададено), то при Маркс е тъкмо обратното: утвърждаването, което като такова е непредзададено, се оказва с това самото и отрицание на отрицанието (без дори и това да е предзададено от каквото и да било). Тъкмо такова отрицание на отрицанието ще нарека „нехегелово снемане“.