Деян Деянов: Критиката на политическата икономия като пробематика (наследството на Маркс и мисленето чрез него)

Пленарен доклад на Деян Деянов от юбилейната сесия на ИКТС, озаглавена „Капиталът“ на Маркс: Противоречията на наследството“.

-ОЧАКВАЙТЕ ВИДЕОЗАПИС

Резюме:

Докладът поставя в обща форма проблема: как можем да мислим чрез Марксовия „Капитал” едно време, което отдовна вече не е Марксово – следмодерния капитализъм. (При това държа да поставя този проблем, удържайки акцента върху несъизмеримостта между т. нар. Галилеева наука и тази, открита от Маркс – с нейните „обекти с cogito”, за когото същата тази Галилеева наука, с нейното математизиране на природата, е била методологически образец.) Това всъщност значи: как можем да наследим неговия opus magnum като критическа теория, мотивирана от революционна практика (колкото и скандално за някои да звучи това)? Но значи също и: как (може би и благодарение на самото времево отстояние) можем да откроим и подложим на критика модернистките очевидности и идеологическите заклинания, деформиращи неговата „критика на политическата икономия”? Т.е.: как да наследим с историческите му вини тази форма на критическа теория – чрез теоретическо изкупление (което също звучи скандално за някои, макар и те да не са същите).

Нататък, следвайки донякъде реда на “Капиталът”, донякъде извлечената от мен  чрез съдържателна формализация – също от „Капиталът” – Марксова силогистика (понякога Маркс, като всеки от нас, не мисли само на една логика), ще предложа как  той да се преподреди и, оставяйки в проблематиката му, ще подложа на критика както някои поставени от Маркс проблеми, така и немалко от решенията, които той предлага. Същност на този римейк на „Капиталът” ще бъде една теория на принадената стойност, която – както многократно съм заявявал – марксизира Шумпетер и шумпетеризира Маркс. Какво имам превид? В Марксовата форма на изказ „производство и възпроизведство на произведствените отношения” оставя в методологическа мъгла именно производството на производствените отношения. Съвсем лаконично: това, което мисля да докажа, оставайки в рамките на една трудова теория на стойността, е че тези отношения са продукт на иновативния труд на предприемача. Тъкмо с това производство на производствени отношения се ускоряват както трудовият процес, така и – чрез Галилеевата наука – процесирането на природните процеси, а това ускорение е същността на производството на принадена стойност. Според мен именно заблудите на Маркс в неговата теория на принадената стойност – която за много от учениците му е не само негово „велико откритие”, но и свещената теоретическа крава на проблематиката на критиката на политическата икономия – логически влекат след себе си и останалите му заблуди. (Всички те и в този ми доклад ще бъдат мислени през замяната на знаменитото Марксово c+v+m с моето c+v+V+m-z).

Този римейк се оказва възможен благодарение на шансовете, които дава на критиката на политическата икономия теорията на посредническите структури (и на тяхното взаимно опосредяване при историческата необходимост, случила се – но не по необходимост – при засрещаето на модерния капитализъм и Галилеевата наука в модерната технология). Тъкмо това засрещане е заложило в живата земя под нас екологическа бомба с няколковековен закъснител (това е метафората, чрез която мисля формата, в която сме длъжни да поставим отново – като живеещи в едно време, което вече не е Марксово – проблемът за историческите граници както на модерния капитализъм, така и на Галилеевата наука). Тук си заслужава да се отклоня и да заявя, че теорията на посредническите структури, ако се замислим,  в немалка степен е също наследена от Маркс – имам предвид не само, че самият „Капитал” е теория на икономическата посредническа структура на модерния капитализъм но и, заедно с това, методологически образец на всяка бъдеща такава теория. (А ако не искат да останат безкритични към всекидневните очевидности и идеологемите на практически въвлечените в политиката, науката и т. н., критическите теоретици на свръхмодерния капитализъм са длъжни да предложат теории за тях като посреднически структури).

Задъжително изискване пред такъв римейк е да бъдат поставени под методологически  микроскоп трудовата теория на стойността, теорията на „моженето да се трудиш (Arbeitsvermoеgen)” като стока (оттук и на т. нар. модален проблем на Марксовата теорията принадената стойност), теорията за превръщането на принадената стонйност и стойността в печалба и цена, теориите за търговската печалба и лихвения процент като превърнати форми на принадената стойност (а оттук и теориите за търговската цена и лихвения процент в предмодерните икономики, в които те не биха могли да бъдат превърнати форми на принадената стойност) и т. н.  Background на това занимание няма как да не бъде критиката на Марксовата модернистка теория на труда като труд на homo faber (през откритието на Райчев на социализираните природни процеси) и на иначе блестящата като замисъл „критическата история на технологията” (през откритието на Мамардашвили на символите като „техноси”, „произвеждащи произведения”, чрез които се произвежда в „потребителното производство” – както би казал Маркс в 1857 г. самият човек).