Академична ризома „Критика и хуманизъм” Ви предлага да участвате в поредния ни критически диалог върху праксеологическия и социоаналитическия обрат в социалните и в хуманитарните науки. Жанрът на тази ни междинна равносметка ще бъде малко особен: той ще бъде жанр на мислене заедно – чрез три книги, които ни разбуждат от обсебилата ни дрямка на mainstreem-а, и чрез репортажа на една наша социоаналитичка от един огледален на нашия теоретически свят.
ДА СЕ ПРОБЛЕМАТИЗИРА ПРАКТИЧЕСКОТО
(премиери и репортажи)
Катедра “Социология и науки за човека” и Институтът за критически социални изследвания, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”, Ви канят на 16 април 2018 година от 10 до 13 ч. в зала „Компас”.
Кой – и какво – Ви очаква там?
Кольо Коев
„ЕТНОМЕТОДОЛОГИЯ И ЛОГИКА НА ВСЕКИДНЕВНОТО РАЗБИРАНЕ”
Издание на Нов български университет
В качеството си на емпирична практика етнометодологията е наистина чужда на всякакво теоретизиращо съзерцание. Действителната непосредственост на нейната радикална емпиричност е резултат от едно изтекло „бавно време“ на предетнометодологическа – в хронологически, но и в логически смисъл – и етнометодологическа работа с различни мисловни традиции, в което се калибрира чувствителността на етнометодологическата нагласа. Етнометодология и логика на всекидневното разбиране се опитва да си даде сметка за седиментите на това бавно време.
Макар настоящата книга да е фокусирана върху етнометодологията и анализа на разговори, тя има специфичен двоен „мета-прицел”. Тя е съсредоточена върху логиката на етнометодологическата работа, върху онова, което изгражда етнометодологията като нагласа и работна програма, като в същото време се опитва да разкрие една скрита понятийна работа, която систематично се заличава от образа й на емпирична практика. Този анализ позволява да се очертаят теоретични родства по избор, чиито следи все повече избледняват н Изследвания по етнометодология и след тях. Това пък открива възможността етнометодологията да се използва и като призма, през която се разглежда ситуацията на съвременната социология, изправена пред необходимостта да проблематизира и описва всекидневните практики. В книгата етнометодологията се взема като призма и в друг смисъл. През етнометодологическото изявяване на „членовите методи” се очертават различни логически фигури на всекидневните практики. Чрез тях се гради, поддържа и възстановява всекидневното разбиране, без да се прибягва към външна за това разбиране рационалност.
Кольо Коев
Книгата ще бъде представена от Мартина Минева и Димитър Вацов
Димитър Вацов
„ТОВА Е ИСТИНА!”
Издание на Нов Български университет
Тази книга предлага на читателя две нови теории за истината.
Първата теория може да бъде наречена „специална“, защото е нарочно ограничена само до речта – тя разглежда казването на истината като специфичен тип перформатив. Тя отговаря на въпроса: Какво на практика правим, когато казваме „Това е истина!“? Вън от други немаловажни детайли, отговорът – в линията на Джон Остин и Стенли Кавел – е: основната прагматична функция на казването на истина е да издига обявеното за истина до пропозиция, модел, образец за следване.
Втората предложена теория за истината е по-обща: онтологична. Тя отговаря на друг въпрос: Кога – при какви обстоятелства – признаваме „обявеното от някого за истина“ за истина? При квази-аксиоматична предпоставка за опита като изначално неопределено силово поле, развита е теория, според която артикулациите на опита са тези, които винаги актуално – индексично – изграждат идентичностите както на нещата в света, така и на значенията на думите и изразите в езика. Според тази пост-ницшеанска и пост-прагматистка теория „обявените за истина“, т.е. пропозициите и образците, с които боравим, са наистина истинни, когато и доколкото са адекватни на актуалния опит: когато са индексично релевантни.
Димитър Вацов
Книгата ще бъде представена от Тодор Христов и Дарин Тенев
Стойка Пенкова, Мартина Минева, Таня Орбова, Димитър Панчев, Росица Любенова, Деница Ненчева, Радослав Даярски, Радослава Михалева, Александър Остенда
„ЕЗИКЪТ НА ОМРАЗАТА: ХЕЙТЪРСКИЯТ ДИСКУРС И ОТНОШЕНИЕТО КЪМ ДРУГИЯ”
Съставител и редактор: Стойка Пенкова
Издание на Института за критически социални изследвания
Защо е толкова актуална днес темата за „словото на омразата” и какви са нейните политически употреби? Могат ли омразата като защитна стратегия за справяне със страха от несигурността в свръхмодерното общество и конструирането на другостта в дискурси на омразата да бъдат подложени на методологически строг анализ, който при това да не бъде самоцелен, а да предлага критически ресурси за разбиране и справяне? Този предизвикателен и иновативен сборник от текстове на млади изследователи ни убеждава, че могат. Проучвани са архиви на Държавна сигурност, предизборни пропагандни послания, бежански лагери, образи на „войната на световете” в съвременната поп-култура. Откроени са „практики на хейтърство”, които са различни спрямо фигурите на другост (ром, мигрант, бежанец, хомосексуален, политически враг, етнически враг и пр.) и са подчинени на различна практическа логика и на специфични символни насилия в „дискурсивното поле”. А така теорията на практическата логика, теорията на „дискурсивното поле”, дискурсивната аналитика на емоциите и още много други теории в парадигмата на преподаваната в Катедра „Социология и науки за човека“ социална теория са се оказали неомаловажим аналитичен инструмент.
Лиляна Деянова
Книгата ще бъде представена от Лиляна Деянова и Тодор Христов
Светлана Събева
ЧУЖДОСТТА КАТО ПСИХОСОЦИАЛЕН РЕГИОН – СОЦИОАНАЛИЗАТА И КУЛТУРНАТА ПСИХОЛОГИЯ В ДИАЛОГ
(репортаж от един изследователски престой)
Какво е усещането да бъдеш „претоварен с чуждост“ – или нечия чуждост да бъде неутрализирана и опитомена? От есента на 2015 година, както е известно, Германия е уникална политическа и социална лаборатория за справяне с „мигрантската революция на XXI в.“, бидейки поляризирана от императивите на хуманитаризма, от една страна, и тревогите за загуба на идентичност, от друга. По-малко се говори за това, че почти по същото време, легализирайки хомосексуалните бракове, Германия се превърна и в лаборатория на пост-хетеросексуалния порядък, който под лозунга „брак за всички“ разчита сякаш на широк консенсус. Каква е разликата между „относителна“ и „радикална“ чуждост; как да разграничаваме спонтанното плурализиране на формите на живот от тяхното биополитическо йерархизиране под знака на чуждостта? Как можем да опишем динамиките на социалното несъзнавано, подлагайки на психоаналитическа деконструкция морално-политически оператори като „толерантност“, „признаване“ и т.н.? В жанра на изследователски репортаж от Университетите в Бохум, Франкфурт и Мюнстер бих искала да разкажа за някои по-нови феноменологически, психоаналитически и социоаналитически проблематизации на чуждостта като „психосоциален регион“.
Светлана Събева