На 8 септември 2018 г. ни напусна завинаги Емил Коен. Човек, с когото – дори когато не мислиш едно и също – можеше да мислиш заедно. Без да си даваме сметка как, неговото свободомислие не беше като това на останалите: всъщност Емо не само мислеше това, което казва, но имаше и дързостта да казва онова, което мисли. Това дразни слабите, стяга ги за догматичните им гърла; но освобождава силните от догматичните им очевидности.
Емил Коен беше гражданин и в теорията.
Благодарим ти, Емо!
Институт за критически
теории на свръхмодерността