На първи и втори юли 2017 г. се проведе Юбилейна сесия на Института за критичски теории на свръхмодерността, озаглавена „Капиталът“ на Маркс: Противоречията на наследството.
МАРКС? ОТНОВО МАРКС?
Завръщането на Марксовата критика на политическата икономия в едно немарксово време – времето на свръхмодерния кахитализъм – е ако не теоретичен скандал, то теоретично предизвикателство. Но то е очевидно: от университетските аудитории през скандиращите площади до кварталните кръчми. Човечеството отново се интересува от историческата съдба на модерния капитализъм, тази – както казва преди столетие Макс Вебер – „най-съдбоносна сила на нашия живот”. То не само се възхищава, но и се тревожи от заобикалящите го вещи – айфони, дронове и електронни китки, над които е увиснало едно сателитно небе – вещи, в които, ако Маркс е бил теоретически далновиден, са овещнени обществени отношения, за които същият този Маркс не е и сънувал. Затрудняваме се да кажем в джунглата – но що за джунгла е това? – на този свръхмодерен капитализъм архаични животни ли ни очакват или технологически симулакри? Или неочаквано ще ни връхлети еколапс? Или бившите класи ще се окажат раси, а човекът на труда ще бъде сред расата на излишните – вече не на лишените – на излишните за класата на практически безсмъртните (освен може би, наред с кучето, като „домашен любимец”)? Проблемът ни е, че това не е научнофантастичен роман, не е и сценарий за екологически трилър. Как е възможно това да са проблемите, които ни тревожат 30-ина години след срутването на болшевишкия експеримент под Берлинската стена?
И още: какво би ни дал „Капиталът” за решението на тези проблеми? Той вече не е ли само експонат в музея на историята на модерността, заобиколен от останалите таласъми, които са бродили из Европа след 1848-а година? Ако се има предвид теорията такава, каквато можем да я открием там – по-скоро да; ако обаче това е една наследена от нас проблематика, в която не само решенията, но и проблемите могат да бъдат критикувани и поставяни отново, то „Капиталът” би могъл да бъде революционен шанс пред една политика, която е вече изкуство на невъзможното. Може би французите тук биха се изкушили да кажат „Marx est mort, vive Marx!”; тъй като не сме толкова елегантни като тях, само ще ви поканим да мислим заедно тази проблематика.
ПРОГРАМА
Събота, 1 юли
„Капиталът” на Маркс пред предизвикателствата на времената – водещ: Андрей Райчев
Да се мисли чрез „Капиталът” едно немарксово време
водещ: Мартина Минева
Таня Орбова: „Ускорението: проблемът за времето в свръхмодерния капитализъм”
Публична защита на проекта на Таня Орбова, стипендиант в ИКТС
Таня Орбова (презентация на проекта)
Лиляна Деянова, официален опонент (критически коментар)
Тодор Христов, официален опонент (критически коментар)
Таня Орбова (отговор на критиките)
Обобщаващ дебат
„Капиталът” – римейк през теорията на посредническите структури, 1 – водещ: Георги Медаров
„Капиталът” – римейк през теорията на посредническите структури, 2 – водещ: Тодор Христов
Таня Орбова, „Работната сила: относно теориите на отчуждения и иновативниия труд”
„Капиталът” – римейк през теорията на посредническите структури, 3 – водещ: Деян Деянов
Георги Медаров, „Иновациите и теориите на кризата в Марксовата критика на политическата икономия”
Андрей Райчев (критически коментар към доклада на Георги Медаров)
Георги Медаров (отговор на критиките)
Обобщаващ дебат на следобедните заседания: „’Капиталът’ – римейк?”
Неделя, 2 юли
Органонът на критиката на политическата икономия – водещ: Андрей Райчев
Мартина Минева (пленарен доклад), „Проблемът за логиките на диалектическото в ‘Капиталът’”
Деян Деянов (критически коментар към доклада на Мартина Минева)
Мартина Минева (отговор на критиките)