Доклад на Георги Медаров от сесията на ИКТС, озаглавена „Шансовете пред теорията на посредническите структури“.
Резюме:
Повечето класическите и неокласически политикономисти схващат кризите като отклонения от предпоставено “естествено” равновесно състояние. Този проблем произтича, както ще покажа в този доклад, от разбирането за цената като отражение на стойността.
Класическата (“обективистка”) трудова теория на стойността и неокласическата (“субективистка”) теория се поставят като теоретично и политически несъвместими. Но и двата подхода мислят цената като форма, която прозрачно отразява същностната си стойност: независимо дали при “обективистката” трудова стойност, формирана в производствения процес, или “субективистката” полезност при обръщанието. Допуска се, че неокласическата теория е антисоциалистическа, но в рамките на историческата практика[1] неокласическите модели са били инструментализирани от социалистическото планиране. Последното е опосредено и от това, че планирането и моделирането оперират от сходни епистемологически позиции. Морис Годелие, в свой доклад от световния конгрес на марксистките икономисти в София през 1964 г[2]., твърди, че изпълнението на социалистическата цел за снемането на ценовия механизъм може да премине единствено през неговото осъвършенстване чрез диалог между класическа и неокласическа теория. Годелие показва, че формирането на стойността в производството и нейната реализацията в обръщението могат да се мислят като такъв диалог, но чрез допускането за (дългосрочна) тенденция към равновесие между стойност и цена.
Приемането на равновесна теория за цените обаче би ни накарало да мислим кризите като отклонения (породени от външни на логиката на капитала фактори). Конкретният исторически опит от експанзията на капитала показва повече периоди на кризи отколото на стабилност. Само след 1989 г. има над 20 стопански кризи от световно значение. В този смисъл въпросът е не какво дестабилизира капитализма, а какво го стабилизира в извънредните ситуации, когато това се случва.
В този доклад ще представя някои възможности (в подходите на Веблен, Шумпетер и Маркс) за отхвърляне на (нео)класическата равновесна теория на цената. Става въпрос за възможностите да мислим отношението между цена и стойност при капитализма не като клонящо към очаквана стабилност в статични модели, а като фундаментално нестабилно, т.е. в през една по-отворена аналитика на времето, позволяваща схващането за трансформационни разриви в режимите на потребление и производство. Същвременно ще съпоставя хетеродоксните и неравновесни веблениански, шумпетериански и марксистки подходи на ортодокалните опити за интеграция на Веблен, Шумпетер и Маркс в класическите, равновесни модели. Отказването от равновесната теория на цените би позволило не само една по-добра теория на кризите, но и заобикалянето на “трансформационния проблем” при Маркс.
[1] Вж. Bockman, J. 2011. Markets in the Name of Socialism
[2] Вж. 2012 Godelier, M. Rationality and Irrationality in Economics