Арто Артинян: Очертаващи се контури в свръхмодерния капитализъм: диаграмни общества и homo datum
Резюме:
В доклада си ще се опитам да скицирам някои от очертаващите се политически контури на свръхсъвременния капитализъм. Преминавайки чрез някои от късните лекции на Фуко, можем ли да кажем, че теоретиците на анархо-капиталистите в САЩ (като Гари Бекер, но и други) заедно с немските ордо-либерали (водещи идеолози в структурите на ЕС ) успяват (за сега!) да залостят политическото в не-свободна форма, за разлика от максималната свобода дарена на капитала? Как е възможен такъв парадокс именно в едно либерално общество (а не в класическото тоталитарно, например?). Какви са следствията от тази проблематика за лявата критическа мисъл?
Една от възможните следствия е задълбочаването на описаното от Дельоз в “Обществото на контрола”, в конфигурация която можем да наречем “общество на диаграми” ? Виждаме ли тук очертанията на едно ново епохе , на една (чрез думите на Бернар Стиглер ) обща пролетаризация произтичаща от това, че политическите структури днес са изоморфни на икономическите? С други думи, какво става когато политическата мисъл (мисленето като такова) в цялата си многопластова история е редуцирана до опростени алгоритмични автоматизации. Можем ли да характеризираме такава “автоматизация“ на мисълта като трансформацията на мислене в “цифровикация“ , на дискретни моменти, в радикално опростяване, в мислене преработено като максимално конкретизирано? И, какви са последствията от такава мутация?
Всички тези спекулации са свързани с проблематиката на индивидуацията. Можем би това което Фуко очертава като homo economicus днес е в процес на нова мутация: homo datum?