Доклад на Андрей Бунджулов от сесията на ИКТС, озаглавена „Шансовете пред теорията на посредническите структури“.
Резюме:
Както е известно, обособяването на икономиката от политиката и управлението като отделни, зависими една от друга сфери, впрочем както и изобщо представата за структурирането на социалната реалност като „обособени сфери“, елементи от едно „цяло“, са всъщност модерни нагледи (картини на видимост), конституирани в хода на напредващи структурни трансформации, свързани с възникването и развитието на един специфичен мисловен предмет и обект на управление (политики), наречен „общество“, чийто фундамент („място на истината“ по Фуко) е „пазарът“ и „пазарната икономика“. Тук по-специално ще ме интересуват процесите на взаимоопосредяване на икономика и политика (икономически и политически структури), преносът на икономически структури и категории в политическото поле, чието условие за възможност – както показва теорията на посредническите структури – е възникването на количествено експанзиращи капиталистически структури и мотивации. Възприемането на политическия „капитал“ (впрочем както и на другите видове неикономически капитал) именно като капитали е ефект от проникването на квазиикономически логики в неикономически сфери с присъщите им форми на проява в процеса на производство и обращение в тези сфери, т.е. когато са въвлечени в процес на собственото си възпроизводство отвъд „икономиката“, организирана по капиталистически начин. Но в какво се изразява собствено „политическото“ качество или свойство, спецификата на „принадената стойност“, както тя се явява в случая в политическото поле – така да се каже, на политическатапринадена стойност? Отговорът, мисля, трябва да се търси в символния характер на този квазиикономически тип – символна (по Бурдийо) – размяна в политическото поле, привидно нямаща нищо общо с изтласканите меркантилни мотивации посредством „безкористността“ на дарообмена. Или моята теза е, че в модерното общество – от икономиката към политиката и обратно – откриваме проявите на един вид „скрит“ пренос/преход съответно на икономически и политически категории, структури и мотивации, осъществяващ се на основата на преплитането на икономически, политически и юридически отношения и елементи, кристализиращи в хибридни форми, превърнали се в специален обект на управление и привилегирован предмет на една нова наука, наречена „политическа икономия“. Така се налага представата за икономиката като „база“, „реална основа, над която се издига една юридическа и политическа надстройка“ (Маркс), както и –mutatis mutandis – за политиката и по-конкретно за държавното управление, което предявява своите „права“ над икономиката; очевидността на „съюза“ и взаимното проникване на пазарната икономика и либералната демокрация като фундаментална очевидност на модерното общество, която по-сетнешното развитие на капитализма все повече ще поставя под въпрос.