Доклад на Мартина Минева от сесията на ИКТС, озаглавена „Шансовете пред теорията на посредническите структури“.
Резюме:
Поставяйки проблема за логическите форми в практическата логика на иноватора, ще се опитам: 1) да покажа как спецификата на тази логика влияе върху възможността да се очертаят немалко от проблемите, пред които се изправя тематизираната от Деян Деянов силогистика на посредническите структури, задаващи мяра; 2) да поставя проблема за изоморфията между двете. Тези проблеми биха могли да се окажат ключов елемент от критическия анализ на теорията за принадената стойност при Маркс, в която централен е проблемът за взаимното опосредяване между задаващите мяра и количествено експанзиращите посреднически структури. Давайки си сметка за ендогенността на практическите логики на иноваторите като предприемачи, все пак ще се опитам да експлицирам някои от основните им черти, имащи функция да указват логически детайли, за които има риск да бъдат пренебрегнати при мисленето на посредническите структури, задаващи мяра, а още повече при опитите да се мисли взаимното опосредяване между различните структури. Ето защо стратегията, която ще следвам в изложението е следната: ще тръгна от емпиричен пример за иновация (по Шумпетер) – изобретяването и превръщането в иновация на електрическата лампа от Едисон. Целта ми ще бъде да огледам в този пример два проблема: 1) чрез хипотезата за съединяването на времената на Андрей Райчев ще се фокусирам върху проблема за модалностите при обсъждането на отношението между абдукция и индукция като форми на извод; 2) ще проследя проблема за именуването като стратегия на легитимация на иноватора пред банкера и пред купувачите, за да го огледам в успешното реализиране на обсъжданите от Коджин Каратани технологични иновации като условие за възможност на създаването на „нови системи на стойност” като източник на относителна принадена стойност.