Георги Медаров: Рефлексивна теория на кризата, 1
Резюме:
Основният аргумент на този доклад е, че значим недостатък във влиятелните марксистки теории на кризата е в липсата им на рефлексивност. Под рефлексивност визирам не толкова как отразяват самата криза, а как ѝ се отразяват. Теориите на кризата съдържат и имплицитна критика, но не само като експлициране на условията за възможност на кризата, а и в имплицитното предписване на посоки за нейното разрешаване. От тази гледна точка кризата като такава няма преддискурсивна същност; такава ѝ се приписва чрез класификационни борби, водени от различни (и понякога несъизмерими) критически практики. При наличните обществени условия, дадена критическа теория на кризата може не само да монополизира интерпретацията ѝ, а и да наложи механизми за нейното разрешаване. Така привидно превъзмогването на кризата може да изглежда просто като отрицание на вече наличните ѝ причини, а така да се пропуснат собствено конститутивните измерения в налагането на условията за конкретното и моментното ѝ изместване. Последното може да доведе и до предпоставянето на валидността на либералните равновесни теории на цената и стойността.
Артикулирането на една рефлексивна критическа теория на кризата в рамките на теорията за посредническите структури е ключово и за “пакетирането” на последната. Тук е необходимо познаване на историческите дебати върху понятието криза в рамките на марксистката теория. В доклада ще скицирам как рефлексивното проблематизиране на теориите на кризата се съотнася към разпространените теории за падащата норма на печалба; противоречието между обществено производство и частно усвояване; свръхпроизводството; потребителските дефицити; теориите за свиването на печалбата (profit squeeze), транснационализацията на производството и цикличните теории. Интересува ме и възможността за диалог между рефлексивните теории на кризата и теоретично по-усложнените ѝ разбирания в рамките на т.нар. Нови четения на Маркс (конкретно на Майкъл Хайнрих). Ще поставя и някои въпроси относно отношението между логическата структура на кризата и формите ѝ на явяване.
Набелязаните проблеми в марксистките теории на кризата не са проблеми на самия Маркс. Проблемът за рефлекивността може да се извлече и чрез симптоматично четене на хрумванията на Маркс за кризата. В този пункт ще разгледам критическите анализи на Маркс на формите на явяване (като недостиг на работна сила) на кризите в общия закон на натрупването. Чрез този пример искам да покажа, че може да се разграничава между различни понятия за криза. Тук ще прецизирам разграничението, което Дейвид Харви прави между базови (възможни) противоречия (напр. между разменна и потребителна стойност); (действителни) противоречия в движение (историческите финансови, банкови и др. кризи) и „опасни“ (същностни) противоречия (като екологичната криза), посочващи непреодолими противоречия на нивото на същността, но в този случай вече през своята емпирична форма на явяване. Затрудненията в нерефлексивните теории произтичат от смесването на различните понятия (критически, исторически, рефлексивни) за криза.