Доклад на Светлана Събева от „Как можем да проблематизираме свръхмодерния капитализъм?“ – сесия на ИКТС, София, 9-10 януари 2016 г.
Резюме:
Започналият през 19 век исторически процес, който Мишел Фуко определя като „политическа окупация” на биологичния живот на човешкия вид и поява на „биовластта”, днес е приел специфична форма. Упражняването на биовластта вече е не просто интегрална част на свръхмодерния капитализъм: в единство със свръхмодерната технологична парадигма и неолибералната идеология, съвременният капитализъм се трансформира в биокапитализъм, който превръща жизнените субстанции в рентабилен (и потенциално безсмъртен) „биологичен ресурс”.
Биокапитализмът вгражда материалното производство и човешкото възпроизводство в процеса на живота по нов начин, като внася в него непозната до този момент цезура, разсичайки го на живеене и оцеляване и превръщайки последното в най-несигурното (и затова – ‘най-експлоатирано’) човешко условие. Оцеляването е нерешеност между живота и смъртта, лишеност от време и затова ‘място на желанието’ par excellence. Оттук и символното конституиране на въпроса за живота като желан, оценностен, остойностен, т.е. като благо; оттук и дискурсите на риска, опасностите и заплахите, тяхното калкулиране, както и борбите за тяхното приватизиране и колективизиране. Именно защото изобретява и инвестира в биологичната модалност на оцеляването – чрез т.нар. „биологически спечелено време” и социализирането на процеса на живота като zoé – съвременният капитализъм изглежда вечен.
В допълнение към темите, поставени в проекта ми, ще се опитам да скицирам още две: съвременните Life Sciences като капиталистическо предприятие („предприятие” в смисъла на Вебер, а също и на Хайдегер); дареното време versus „биологически спечеленото време”.