Доклад на Андрей Райчев и Кънчо Стойчев от „Как можем да проблематизираме свръхмодерния капитализъм?“ – сесия на ИКТС, София, 9-10 януари 2016 г.
Резюме:
От теорията на кризите знаем, че всеки посредник е бивша криза, а разрешаването на всяка криза (доколкото не говорим за изчезване, загиване, смърт) – се излива в посредник. Посредникът е минала криза, криза в покой, социална вещ.
От тук следва, че (1) всяка иновация по същината си се свежда до поява на посредническа структура.
От друга страна (2) посредниците от І тип възпроизвеждат общности – от друга гледна точка – осигуряват цикличност на времето.
От двете заедно следва парадокс:
Новият посредник не може да възникне вътре в общността. Но по дефиниция той не може да възникне вън от нея (просто защото той е предмет, вътрешен за общността).
Решението на този парадокс е в следното: Общността маргинализира индивид, изтласква го в отвъдното, в своето на общността отвъдно, там където н я м а р е д. Той броди из отвъдното и се връща с посредник, който възстановява цикъла на времето в общността (примерно: огънят загасва, един е виновен и изгонен, той се завръща с кремък).
Това обаче не е елементарното движение: огънят гори – огънят загасва – огънят гори. Не е прото отрицание и премахването му. Движението е тройно, то е отрицание на отрицанието от типа:
– жив – мъртъв – възкръснал,
– зрящ – ослепял – прогледнал,
– естество – лишеност – дар,
– тъждество – различие – тъждество на тъждество и различие.
От още една гледна точка: идентичност – дезидентификация – реидентификация. Последното може да се мисли като „натрупване” на субектност. Защото индивидът вече е по новому самоопределен.
Но ако останем при тази констатация, ще стоварим историята, процесите на промяна, върху гърба на индивида творец. Можем да избегнем тази незавидна теоретическа съдба, ако погледнем общността като времева структура. А именно:
Цикличното време можем да изразим така:
(1) Правим същото – става същото.
Но по силата на уточнената от Деянов „формула на капитала”, че той е c + v + m – z, получаваме друго движение на времето:
(2) Правим същото – става друго.
Това кризисно време се излива във:
(3) Правим друго – става същото
(което е тъкмо коментираното по-горе възстановяване на общност. Примерно, дори Христофор Колумб търси друг начин да стигне до същата тази Индия, но без да му пречат португалците).
От тук обаче следва, че има четвърто, принципно различно движение:
(4) Правим друго – става друго
Което е и случващото се с Великите харизматици: Исус, Мохамед, Лутер, Ленин, Хитлер, хипитата и пр.
Тук започва Ново време, възниква нова общност.