Доклад на Георги Медаров от „Как можем да проблематизираме свръхмодерния капитализъм?“ – сесия на ИКТС, София, 9-10 януари 2016 г.
Резюме:
Ще разгледам несъизмеримостите в интерпретациите на екологичната криза в диалог с теорията на посредническите структури. Вписват ли се схващанията за кризата в логиката на количествено експанзиращите посреднически структури? Или са инструмент за възобновяване на мярата, сочейки към историческите и природните граници на капитала? Категорията “природа” има нужда от обяснение. Тя е произвеждана в рамките на опита от разширяването на количествено експанзиращите посреднически структури, преодоляващи телесно-биологически, темпорални, териториални и др. граници. “Природата” обаче не е монопол на капитала, а е потенциално автономна, и мобилизирана за множество цели.
Някои интерпретации на екологичната криза я въвличат в логиката на количествено експанзиращите посреднически структури, като търговията с емисии и “екосистемни услуги”; плановете на ЕК за свеждане на биоразнообразието до количествено измерим всеобщ еквивалент; техноутопиите за преминаване от “преодоляване на” до “адаптация към” климатичните промени; стратегията на ЕК за “развитие на биоикономиката”; изключващите излишните (от гл. точка на капитала) населения като визиите за климатично-устойчиви начини на живот. Oчакването на идната криза може да натурализира социалните неравенства и да спомогне за “превръщането на класите в раси” (по Деян Деянов). Ще разгледам и интерпретациите на кризата, предписващи възобновяване на мярата: дискурсите за колониално-климатичния дълг на развитите нации; критиките към “финансиализацията на природата”; движенията за “икономическо смаляване”. Тук са важни и опитите за въвличане на екологичния въпрос в Марксовата критика на политикономията като предлаганото от Деянов схващане за екологичната криза като производително свръхпотребление, подкопаващо условията за извличане на принадена стойност.