Доклад на Константин Кабуров от „Как можем да проблематизираме свръхмодерния капитализъм?“ – сесия на ИКТС, София, 9-10 януари 2016 г.
Резюме:
Социализирането на природни процеси е в основата на развиването на обществото, въпреки това обаче тези процеси не трябват да бъдат подминавани безкритично.
В Привилегировани гледни точки А. Райчев пише, че социализирането на природен процес несъмнено води до промяна в социума, но какъв е залогът, когато говорим за социализиране на човешкото тяло? Как това би се отразило на производствения процес? Маркс говори за критическа история на машината и прави анализ на отношението между машината и работника, което в днешни дни става все по-актуален проблем с въвеждането на екзоскелети, роботизиран труд и прочие. Вписването на машината в човешкото тяло също трябва да бъде разгледано през проблема за човешките усилвания и следствията от това.
Поставянето тези проблеми, свързани със свръхмодерността, не може да мине без въпроса за границите на Галилеевата наука и по-общия проблем за мисленето на капитализма през исторически граници.