Доклад на Деян Деянов от „Как можем да проблематизираме свръхмодерния капитализъм?“ – сесия на ИКТС, София, 9-10 януари 2016 г..
Резюме:
Междинна равносметка на теорията на посредническите структури не е възможна за 60 минути. В замяна на това, ако искам да обобщя тази равносметка съвсем лаконично (но също така съвсем лично и догматично), за около две минути, може би ще успея: 1. капиталът е количествено експанзираща посредническа структура, която едва ли може да експанзира безгранично и затова всяка критика на политическа икономия е теория, която е длъжна да го мисли през исторически граници; 2. Маркс – въпреки всичките си революционни открития – не си дава сметка какви са тези граници, тъй като вместо да подложи на критика идеализациите на Рикардовата трудова теория на стойността, и вместо да разбере, че принадена стойност се произвежда само от иновиращ труд, се поддава на идеологически догми (и по-общо: на модернистки очевидности); 3. оттук, вместо да забележи, че капиталът е количествено структуриран като c+v+V+m-z (къдего V е силата на иновиращия труд като променлив капитал, а z – екологическото обезстойностяване на капитала), той остава при знаменитото си c+v+m; 4. ние, свръхмодерните от началото на ХХI век, обаче живеем тъкмо на тези исторически граници (свръхмодерен е онзи модерен капитализъм, в който не е практически истинна идеализацията на модерния човек, че всичко в живота ни е изчислимо, предвидимо и т. н. – ср. Вебер) и че над нас са надвиснали еколапс и капиталистически класов разизъм, не можем да се задоволим с Марксовото наследство; 5. затова сме длъжни а) да се откажем от Рикардовата идеализация в трудовата теория на стойността – z=0 – и б) да шумпетеризираме Маркс и марксизираме Шумпетер в теорията на принадената стойност; 6. едва тогава ще си дадем сметка, че екологическата бомба с няколковековен закъснител е заложена в съдбоносната среща на модерния капитализъм с т.нар. Галилеева наука в модерната технология – среща, в която не по необходимост се е случила историческа необходимост (която обаче именно затова в действителност не е чак толкова фатална, колкото ни се привижда); 7. за да мислим теоретически всичко това, което всекидневно е пред очине ни, сме длъжни да поставим под логически микроскопи взаимното опосредяване на посреднически структури като икономика и политика, наука и технология, етика и религия в свръхмодерния капитализъм (като да не забравяме, че те не всички са като такива количествено експанзиращи); 8. такива логически микроскопи изискват логики, които са далече по-многомерни от Хегеловата и Марксовата силогистика (затова обещавам да ви досаждам колкото се може по-малко с тях); 9. изводът от доклада е, че оттук нататък са възможни няколко исторически сценария (като при само един от тях човешката раса и общото за всички нас благо – живата земя, Гея – остават живи; 10. този сценарий е донякъде вебериански: той предполага религиозно обръщане – нова религиозна етика, а оттук и нов икономимески етос, задължанащи ни да живеем в аскеза спрямо капиталистически производителния труд, т.е. спрямо рентабилността, мислена като „постоянно възобновяваща се печалба“.