Доклад на Андрей Бунджулов от от „Как можем да проблематизираме свръхмодерния капитализъм?“ – сесия на ИКТС, София, 9-10 януари 2016 г.
Резюме:
Целта на доклада е проблематизирането в най-едри щрихи на пределите на капитализма и на възможността за възникването на нови места (социални общности) – нов тип „хетеротопии“, „реасемблиращи“ връзките между човека, природата и обществото. Изходният пункт е изясняването на самото понятие „предел“/„предели“ на капитализма/капитализмите, акцентирайки върху семантичните преноси в плоскостта на понятията „граница – предел – мяра“, „лоша безкрайност“, „субстанция-субект“, осъществени незабелязано от Хегеловата Логика към Марксовия Капитал. Разграничаването, също така, на историята и всекидневието на капиталистическата „система-свят“ през призмата на хелиотропичните и нормализиращите ефекти. Продължавайки този мотив, поставям въпроса за историята и всекидневието в капиталистическата „система-свят“, изхождайки от разбирането, че капиталистическите форми формират специфични исторически и всекидневни съдържания (нагласи), за които са валидно съответно възприемането на историята като безкрайно клонене към едно бъдеще и на всекидневието като безкрайно отклонение от нормативно експлицирани граници, т.е. от трансцендентни и иманентни граници. Симптоматиката на т.нар. постмодерна ситуация е симптоматика на изпадане/пропадане в „безмерното“ като разрушаване на присъщата (специфична) мяра на капиталистическата система, дефинирана чрез капиталовата мотивация като „безгранично самонарастваща стойност“. Тук ключова роля играе Хегеловото понятие за „лоша безкрайност“ като „количествено безкраен процес… на преминаване на границата, което е безсилие да я снеме“. Така пределите на капитализма се очертават като иманентни на самия капитализъм, неразрешими противоречия, заложени в самия капитал като безкрайно самонарастваща стойност – експлоатация едновременно на човека и природата. Възможно ли е „усмиряването на ирационалния подтик“, съдържащ се в самата капиталова мотивация? Както знаем, отговорът на Маркс е отрицателен, докато този на Вебер е положителен. В Марксовата перспектива пределите на капитализма се очертават като негови иманентни, неразрешими противоречия/предели, заложени в самия ирационален характер на капитала като безкрайно самонарастваща стойност чрез експлоатацията на наемния труд в рамките на капиталистическото предприятие. За разлика от Маркс, Вебер интерпретира капитализма като „рационално-капиталистическа организация на (формално) свободния труд“, която може да бъде „тъждествена тъкмо на усмиряването, рационалното регулиране на този ирационален подтик“ и в този смисъл, както бихме казали днес, като „безкрайно адаптивна система“. Но и у Вебер, както и у Маркс, капиталовата мотивация осцилира по оста „рационално – ирационално“, изявявайки в крайна сметка симптоматиката на ирационалното. Новите хетеротопии, отричайки се от самата капиталова мотивация, търсят отговорите/подстъпите към едни нов морал (нова морална връзка), дефинираща в нова плоскост колективните идентичности и социалната солидарност.