Проф. Петър-Емил Митев ни напусна; за всички нас – макар и да беше над 85-годишен – това бе неочаквано; неочаквано, тъй като неговият дух беше млад и той ни предаваше този младежки дух от десетилетия – отново и отново.
Десетилетия, през които той беше наш учител: от Софийския университет – през „Младежкия институт” – до наши дни, в Института по социология „Иван Хаджийски”. Учител не само в теорията, но и в гражданските ни практики.
В теорията той беше един от малкото, които можеха да мислят без да зачитат институционалните граници: за него философията на немския класически идеализъм, Марксовата критика на капитализма и социологията на младежта живееха заедно.
В граждансите си практики той ни учеше как политиката може да бъде и – противно на всичко, което ни заобикаляше – изкуство на невъзможното, изкуството да можеш да кажеш „Не!”. Учеше ни какво означава политиката на гражданите.
Учителю, благодарим ти!
Институт за критически теории на свръхмодерността